Сватовникът от Перигор

Без любов ние сме просто сенки.

С минаване на времето съмнителният изглед на селцето Амор сюр Бел се влошаваше. Само преди едно поколение то имаше четири пъти повече население. Оттогава насам единадесет къщи бяха опустели и клекнали на колене в отчаяние.

Не особено впечатляващият вид на селото обаче работеше в негова полза. Защото англичаните, които прииждаха като скакалци, решиха, че мястото е прекалено грозно, за да бъде колонизирано. В резултат на това селцето се радваше на привилегията да бъде единственото място в радиус от километри, населено само с местни жители, чийто брой уточняваше табелата:

„Намалете скоростта! Ние сме само 33-ма!”

И значителна част от тях са самотници. Това забелязва Гийом Ладусет – бръснарят, който е принуден да се откаже от работата си, тъй като напредналата възраст на клиентите му означава, че много от тях вече са плешиви. Той решава да се заеме със сватовничество, защото, въпреки името си, любовта е единственото нещо, което наистина липсва в Амор сюр Бел.

Сватовникът съветва своите клиенти:

- Не всеки се влюбва моментално. Любовта е като доброто касуле, трябват време и постоянство. Някои парченца са вкусни, докато други може да бъдат гранясали и да те стреснат. Може дори да срещнеш някоя изненада като малко зелено копче, но трябва да изядеш цялото блюдо.

Но как той ще накара любовта да се събуди и разцъфти за другите, когато сам не е разрешил проблемите на собственото си неспокойно сърце?

Добре дошли на място някъде, някога – в безвремието, където владеят романтиката, богатите аромати, смехът. Възможно е и на вас да се случи – огледайте се... щастието може би е до вас!

„Надявам се „Сватовникът от Перигор” да ви отведе в Югозападна Франция, едно от любимите ми места в света. И да ви вдъхнови да го посетите някой ден. А когато стигнете там, не забравяйте да опитате всички видове кексчета и тортички, които ще ви съблазнят в местните сладкарници. Никога не се знае какво ще намерите в някое от тях...

Bon voyage!”

Джулия Стюарт